Kallimiko geldieva - little -known monkey

Калимико Гелдиян е рядка, малка маймуна, чиито черти на живота са слабо проучени.

Това са приматите на новия свят, предизвикващи особен интерес от това, че те са свързваща връзка между широколетите маймуни на кабелите и пакетите. В тази връзка те се разпределят в отделно подсемейство.

Появата на Калимико Гелдиева

Зъбите и черепът на Калимико са като тези на себиди, лица, крака и нокти, подобни на мармоидите и тамарина, които се отнасят до пакети.

Козината на Гелди е дебела. Основният цвят на тялото е черен, но върховете на космите са по -леки. Някои хора имат малки петна и петна по вълната. Отстрани на главата и на гърба косата е по -дълга, издуваща се. Тези коса образуват шапка и грива на раменете на короната. Опашката е дълга. В основата на опашката се образува вълна. Поради ниската част, носът изглежда свален.

Какво се знае за начина на живот на Калимико

Те живеят Калимико до река Амазонка, в дъждовните гори. Домът им е дебели дървета. Те се движат и викат като мармосети и тамарини.

Калимико Гелдиева е описана през 1904 г., но след това малко успя да научи за биологията, навиците и характеристиките на околната среда на вида. Към днешна дата обхватът на тези маймуни дори не е дефиниран. Малко копия бяха уловени в Западна Бразилия и Източна Перу. На тези места маймуните живеят в групи-20-30 индивида. Много е трудно да хванете мобилни и умни калимико.

Броят на Калимико

За съжаление през последните години смешните и живите калимико започнаха да бъдат много популярни като домашни любимци. Това започна да има тъжни последици, тъй като много маймуни бяха хванати, които попадат в нови условия, в по -голямата си част умират.

За да се запазят мармазетите, е необходимо да се създаде договорен закон, според който тези животни ще бъдат забранени и техният внос в други страни. Заедно с това е необходимо да се проучи екологията на Калимико, за да има възможност да се оцени текущото състояние на вида и да се определят мерките за защита на тези маймуни.

До 1954 г. Калимико държи в плен само в Бразилия и в Лондон. След 1954 г. 6 индивида се заселват в зоопарк в Бронкс. Мъжкият е живял до 1964 г. През 1961 г. в Кьолн е заселена жена и вече има мъж, който живее 5 години. През 1966 г. има 7 маймуни на живо, от тези, донесени от 20.

За първи път д -р L успя да получи потомството на Калимико в плен. Рейн, който е работил в университета в Миамск. Към днешна дата са известни по -малко от 10 случая на възпроизвеждане на Калимико в плен, докато в зоопарка в Сан Диего е наблюдаван само 1 случай, а останалите са от частни собственици.